Постинг
09.05.2012 22:47 -
Забравено сърце
Автор: misray
Категория: Лични дневници
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2012 23:31
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 12.05.2012 23:31
Спрете времето, нека стрелките спрат да бягат и останат неподвижни. Ослушайте се! Чувате ли ударите на собственото си сърце? Забързано и ритмично то Ви приказва, говори Ви на непознат език, нали? А защо не го разбирате, защо го чувствате чуждо, непознато.
Някога далеч във времето имало малко дете. Очите му били сини като изваяни от лятно чисто небе. То било крехко и нежно с чиста душа и сърце. Когато поглеждало хората, дори и когато били тъжни и тревожни, ги карало да се усмихват. Това детенце дарявало радост на всички, носело мир и любов. Една положителна прашинка енергия в огромната вселена от зло. И растяло ли растяло нашето малко хлапе. Разпръсквало своята младост, сърцето му живо туптяло и му говорило с добро. Но с времето детенцето пораствало, енергията му бавно се изхабявала и от ден на ден то все по-трудно комуникирало със своето сърце. След време дори забравило да слуша сърцето си. Слушало светът, онзи свят на догмите и предрасъдъците, който кара хората да мислят по един и същ начин, да правят едни и същи неща, да се борят за едни и същи мечти. Отсега нататък нашето порастнало хлапе живяло унифицирано, според "правилата", но без да слуша доброто си сърце.
Сега си помислите? Познахте ли онова дете? Заслушайте се отново в биенето на собственото си сърце! Не бяхте ли Вие това дете? Не е ли същото добро сърце. Забравили сте, и сега се сещате, но езика на сърцето, което бие, Ви е вече непознат. Късно е, стрелките отново започват да се движат и продължавате да живеете стандартно без да слушате своето сърце. Но не забравяйте Вие бяхте онова дете!
Някога далеч във времето имало малко дете. Очите му били сини като изваяни от лятно чисто небе. То било крехко и нежно с чиста душа и сърце. Когато поглеждало хората, дори и когато били тъжни и тревожни, ги карало да се усмихват. Това детенце дарявало радост на всички, носело мир и любов. Една положителна прашинка енергия в огромната вселена от зло. И растяло ли растяло нашето малко хлапе. Разпръсквало своята младост, сърцето му живо туптяло и му говорило с добро. Но с времето детенцето пораствало, енергията му бавно се изхабявала и от ден на ден то все по-трудно комуникирало със своето сърце. След време дори забравило да слуша сърцето си. Слушало светът, онзи свят на догмите и предрасъдъците, който кара хората да мислят по един и същ начин, да правят едни и същи неща, да се борят за едни и същи мечти. Отсега нататък нашето порастнало хлапе живяло унифицирано, според "правилата", но без да слуша доброто си сърце.
Сега си помислите? Познахте ли онова дете? Заслушайте се отново в биенето на собственото си сърце! Не бяхте ли Вие това дете? Не е ли същото добро сърце. Забравили сте, и сега се сещате, но езика на сърцето, което бие, Ви е вече непознат. Късно е, стрелките отново започват да се движат и продължавате да живеете стандартно без да слушате своето сърце. Но не забравяйте Вие бяхте онова дете!
Няма коментари
