Има дни, които тежат като години. Моменти, в които времето спира и усещаш, че твоят живот и животът на хората до теб е в опасност. Тогава искаш просто да избягаш, да изчезнеш, но понякога нямаш избор времето, обстоятелствата и ситуацията те задължават да действаш, да използваш момента, за да изпълниш своята мисия, да бъдеш свободен.

   
   От 14-ти февруари насам улиците на големите либийски градове потънаха в кръв. Млади хора, вдъхновени от случилото се в Египет и други арабски държави решиха, че е време кошмарът да свърши. Но като във всеки кошмар краят е най-страшен и все пак, за да се събудиш трябва да минеш през него. И така либийският народ реши, че е готов да започне своя нов ден. Надявам се, че това ще се случи, всеки заслужава свобода и демократичен живот. Гледайки тези събития се радвам, че в България същият този процес протече мирно и тихо макар и до голяма степен да си платихме за това по-късно. И тук изниква основният въпрос. Едни хора се борят за промяната давайки дори живота си, а обикновено други извличат ползите като успяват да уловят пулса на времето и да вземат и използват властта. Искрено се надявам Кадафи да умре. И то не за друго, а защото той обяви, че ще се бори до края, бил мъченик. Но той не е такъв, той е просто диктатор, каквито не трябва да има в днешно време, никой няма полза от тях, те просто задоволяват някакви свои и на една шепа хора болни амбиции като манипулрат обществото. Надявам се, че нощта ще свърши скоро, хората ще се събудят и ще видят най-прекрасния ден, който са виждали, а вятърът на промяната ще е издухал всичко ненужно предната нощ :)