Ние сме хора.С тези думи едва ли откривам топлата вода,но ще ги използвам за начало на малко разсъждения.Е,ние сме хора и като такива можем да разсъждаваме,да мислим и да чувстваме.И въпреки всичко това дали всъщност се различаваме от животните?Имаме ли някаква по-дълбока мисия в живота от това просто да оцеляваме,да побеждаваме и надделяваме?
   В последните месеци започнах да наблюдавам хората около себе си,започнах и да разсъждавам повече върху своите стремежи и емоции.Колкото повече се вглеждах в човешките души,толкова по-силно се страхувах.Е не знам дали страх е най-точната дума,но в мен се появяваше една емоционална лампичка,която сякаш ми казваше - "Животът е борба на оцеляване,не очаквай да получиш нещо без да си го платил".Живеем в пазарна икономика и всичко се плаща.Но дали само това е причината или идеята за размяна е валидна не само за стоки,но и за всякакъв род човешки потребности.Днес можем да си купим хляб,сирене,бензин,апартамент,но не купуваме ли и любовта на приятелката си като и даваме нашата,не заплащаме ли компанията на приятелите си с нашето приятелско рамо,дори майчината обич,която всеки от нас получава не е безплатна,ние даваме на майките си потребността да бъдат такива.Някой беше казал,че "няма безплатен обяд" и наистина е бил прав.Ние сме стоки,които се продават,колкото по-лъскави или по-полезни толкова по-скъпи,а в замяна получаваме други стоки,с които задоволяваме нашите нужди.Така е устроен светът - за хубаво или за лошо.Една пазарна икономика,в която добрите търговци продават и купуват повече и съответно жиеят по-добре и по-разнообразно,а в началото си мислех,че сме хора - да бе!